Само след седмица – на 27 април, в Кюстендил ще се проведе публично обсъждане заради идеята на кметската администрация да бъде изтеглен общински дългосрочен заем в размер на близо 7 500 000 евро. Със средствата от заема се предвижда да се финансира осъществяването на проект „Изграждане, реконструкция и основен ремонт на Медико-балнеологичен комплекс „Св. Иван Рилски”. Идеята е центърът да включва „Център за долекуване, продължително лечение и рехабилитация”, „Център за долекуване на инсултно болни”, хотел „Кюстендил”, „Лечебен плажен и спортен център” и „Рекреационен център”. Максимално допустимият размер на лихвения процент е 6,5%. Срокът за изплащане на облигационния заем се предвижда да бъде 10 години, с 3 години гратисен период. Според финансистите заемът ще бъде обезпечен с бъдещи собствени приходи на община Кюстендил, като ще се погасява от приходите на Медико-балнеологичен комплекс „Св.Иван Рилски”.
Няколко основни въпроса възникват във връзка с тази идея. На първо място – доколко има правилни финансови разчети за евентуалните приходи от такъв здравен център. В условията на криза, когато всички общини страдат от недостиг на средства, как общината ще обслужва този кредит? Точно от това ли имат нужда кюстендилци и каква е гаранцията, че общината ни не става роб на това задължение? Активната гражданска позиция по темата в случая е от значение, тъй като в крайна сметка този заем ще се връща от данъкоплатците. Факт е, че и други общини теглят заеми, но принципно това са големи общини, в които има истинска, работеща икономика. Големи общини, в които има инвестиции и нещата биха могли да се прогнозират в малко по-конкретни рамки. В община Кюстендил, която е с неясно бъдеще за следващите 10 години /колкото ще се изплаща този заем/ едва ли хората ще погледнат с лека ръка на начинанието. Няколко са причините, които са достатъчни за сериозното обмисляне на въпроса. Кюстендил не е град, в който има работеща икономика. Приходите в бюджета не са достатъчни и накрая се оказва, че средства не достигат за основни неща като например ремонт на улиците. Налице е и сериозен демографски проблем, който допълнително утежнява ситуацията. Няма добре развит туризъм и поради тази причина общината е в много по-неизгодна позиция за привличането на чужди туристи. Като плюсове могат да бъдат отбелязани единствено минералната вода, с която Кюстендил е известен като балнеоложки център и прекрасната природа, която обаче поради лошата инфраструктура на общината, остава незабелязана от чуждите туристи. За привличането на същите може би трябва да се тръгне от малкото към голямото, тоест – първо да се оправят по-дребните неща, за да можем отново да привлечем внимание и тогава да се мисли за грандиозни проекти. Като цяло на този етап тази идея би могла да бъде реализирана в утвърдени центрове, към които има поток от туристи и инвестиции. Позабравеният Кюстендил ще изпадне в патова ситуация с огромни задължения по кредит, без да е ясно дали де факто ще има полза от такъв център. Защото на този етап всичко е единствено в сферата на предположенията.
Няколко основни въпроса възникват във връзка с тази идея. На първо място – доколко има правилни финансови разчети за евентуалните приходи от такъв здравен център. В условията на криза, когато всички общини страдат от недостиг на средства, как общината ще обслужва този кредит? Точно от това ли имат нужда кюстендилци и каква е гаранцията, че общината ни не става роб на това задължение? Активната гражданска позиция по темата в случая е от значение, тъй като в крайна сметка този заем ще се връща от данъкоплатците. Факт е, че и други общини теглят заеми, но принципно това са големи общини, в които има истинска, работеща икономика. Големи общини, в които има инвестиции и нещата биха могли да се прогнозират в малко по-конкретни рамки. В община Кюстендил, която е с неясно бъдеще за следващите 10 години /колкото ще се изплаща този заем/ едва ли хората ще погледнат с лека ръка на начинанието. Няколко са причините, които са достатъчни за сериозното обмисляне на въпроса. Кюстендил не е град, в който има работеща икономика. Приходите в бюджета не са достатъчни и накрая се оказва, че средства не достигат за основни неща като например ремонт на улиците. Налице е и сериозен демографски проблем, който допълнително утежнява ситуацията. Няма добре развит туризъм и поради тази причина общината е в много по-неизгодна позиция за привличането на чужди туристи. Като плюсове могат да бъдат отбелязани единствено минералната вода, с която Кюстендил е известен като балнеоложки център и прекрасната природа, която обаче поради лошата инфраструктура на общината, остава незабелязана от чуждите туристи. За привличането на същите може би трябва да се тръгне от малкото към голямото, тоест – първо да се оправят по-дребните неща, за да можем отново да привлечем внимание и тогава да се мисли за грандиозни проекти. Като цяло на този етап тази идея би могла да бъде реализирана в утвърдени центрове, към които има поток от туристи и инвестиции. Позабравеният Кюстендил ще изпадне в патова ситуация с огромни задължения по кредит, без да е ясно дали де факто ще има полза от такъв център. Защото на този етап всичко е единствено в сферата на предположенията.










